84 поста – сред най-важните в държавата, висят 5-и парламент. Ще стигнат ли до тях?
Във въртележката от избори и кратки мандати все не остава време
Регулаторите са част от пазарлъка за кабинет, само че още не са поставени на масата. А с непопълнената квота в правосъдната власт страната от дълго време е на ръба на конституционна рецесия
84 поста - едни от най-важните в страната, не престават да висят към този момент втора година заради политическата рецесия. Това стана ясно през днешния ден, откакто ръководителят на 49-ото Народно събрание Росен Желязков изчете дългия лист.
Всъщност по този начин стартира към този момент пето следващо Народно заседание, а с всеки мандат описът става все по-дълъг. Но партиите не стигат до него заради въртележката от избори и неналичието на съгласие в късите парламенти за лъчение на каквото и да е болшинство, нужно за избора на ръководители на институции и регулаторни органи.
Единствено в 47-ото Народно събрание на масата бе подложен изборът на шеф на Българска народна банка, само че сътрудниците в тогава ръководещата коалиция “Продължаваме смяната ” и “Има подобен народ ” излязоха с различни кандидатури. Така освен процедурата се провали, само че и взриви обединението.
Сега с изключение на гуверньор на Българска народна банка Народното събрание към този момент би трябвало да избере и двама подуправители.
В листата на новите депутати е и изборът на шефове на Националния застрахователен институт, Сметната палата, Комисията по финансов контрол, Комисията по енергийно и водно контролиране, здравната каса. Наред са още ръководител и 8 членове на комисията по досиетата, началник и други четирима на комисиите за отбрана на персоналните данни и за отбрана от дискриминация, също толкоз и във Фискалния съвет и в Комисията за обществен контрол над записаните инспектори и по негово предложение на 4-ма членове и други
Депутатите попълнят регулаторни органи и държавни комисии с нормално болшинство - 50%+1 от присъстващите в пленарната зала.
Местата са вакантни заради приключване на мандатите или предварителното им преустановяване, като множеството трябваше да се изберат още през 2021 година
Обикновено тези постове са част от пакета сделки за държавно болшинство. Но защото до момента пазарлъците за кабинет не стигаха до средата, те въобще не бяха слагани на масата. И сега за сходен диалог е рано, обясниха политици.
При досегашните срещи сред двете огромни обединения нито се е стигало до съответна управническа формула, нито участниците са били упълномощени да сложат като разменна монета пазарлъка за тези значими (и апетитни) постове. Паметливи напомнят какъв брой мъчно си поделиха тези кресла и при тройната коалиция, когато комисиите и Българска народна банка бяха част от “пакета ”.
Докато не започва правосъдната промяна пък, няма по какъв начин да се отключи изборът на ръководител на КПКОНПИ, защото концепцията е комисията да се раздели на две.
Всъщност към този момент две години страната се движи по ръба на конституционна рецесия, защото не са определени цели 11 от членовете на Висш съдебен съвет от парламентарната квота. Конституционният съд заседава без двама членове, не са определени нов основен контрольор в Инспектората към Висш съдебен съвет и 10 души от състава му.
Поради предварително преустановен мандат избор би трябвало и за бюрото за надзор над СРС.
Националния съвет за българите в чужбина пък го има единствено на хартия - втора година Народното събрание не го основава.
Все по-вероятно става и този депутатски състав да не стигне до значимите постове, откакто още на първите съвещания при президента с ГЕРБ се заприказва за живот на 49-ото Народно събрание до началото на юни.
Нов залог - кой ще е следващият началник на Върховен административен съд, там не може и ден повече за настоящия
Това може да забърза депутатите да излъчат квотата си във Висш съдебен съвет. Инспекторатът му пък е напът да изкара и цялостен втори мандат, въпреки да има право единствено на един
АНА МИХОВА
Двете основни институции на правосъдната власт - Инспекторатът към Висшия правосъден съвет и самият съвет, от дълго време са отвън мандатите си. Досега в нито един от извъртелите се за 2 година парламенти тематиката за избор на нови не е повдигана за разискване. За разлика от други значими постове в страната, за избора на правосъдните инспектори и кадровиците от Висш съдебен съвет би трябвало конституционно болшинство - най-малко 160 гласа.
“Събирането на сходна поддръжка наложително минава през заричане, че на съвсем всички партии в Народно събрание ще се даде опция да вкарат свои претенденти ”, предвижда правист. Според него на диалозите, които са се водили сред двете обединения ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, тематиката с мандатите в Темида отчасти е била наранена.
Главният правосъден контрольор Теодора Точкова и 10-те правосъдни инспектори, които по закон имат право единствено на един мандат, са напът да изкарат и цялостен втори.
Точкова трябваше да сдаде поста още на 9 април 2020 година, а инспекторите - през март същата година. Глътка въздух даде решението на Конституционния съд от м.г., който сподели, че би трябвало да продължат да работят, до момента в който не се изберат нови. До питането се стигна, откакто съдиите започнаха да оспорват решенията на инспекторите с аргумента, че са нелегитимни
Именно въз основата на това мнение на Конституционен съд продължава да работи и актуалният състав на Висш съдебен съвет. Преди две години имаше революционни хрумвания мандатът му да бъде предварително преустановен и да се премине към избор на нов. Това освен не стана, а той към този момент е 7 месеца от горната страна, което до момента не се е случвало в никакъв случай. Съдебната система запълни своята квота от 11 души през лятото на 2022 година Парламентът, който би трябвало да избере 6-има за съдийската гилдия и 5-ма за прокурорската - не. Затова и посочените от сътрудниците си магистрати не могат да встъпят в служба. През март тази година шестимата съдии, определени за Висш съдебен съвет, изпратиха писмо до съвета, че са подготвени да встъпят.
Депутатите може и да се забързат в идващите месеци, тъй като през 2024 година следва Висш съдебен съвет да избира един от основните постове - ръководител на Върховния административен съд. Мандатът на тримата огромни в Темида е закрепен и не може да продължи и ден от горната страна.
“Недопустимо е да позволим на този Висш съдебен съвет да избира началник на Върховен административен съд ”, разяснява правист, непосредствен до ПП-ДБ.
Вместо в цялостния си състав от 12 души Конституционният съд заседава с 10-има. Мандатите на двама от парламентарната квота изтекоха през ноември 2021-а и февруари 2022 година Досега шефката на Конституционен съд Павлина Панова е изпратила няколко писма до Народно събрание с апел народните представители да изпълнят отговорностите си. Изборът е с нормално болшинство. Но не е юридически никакъв опит да се открие процедура през последната година и половина. Може би и по тази причина имена на претенденти изобщо не се спрягат. В началото на 2022 година се завъртяха тези на някогашната шефка на Народно събрание Ива Митева и някогашния арбитър в Страсбург Здравка Калайджиева. Други пък твърдяха, че известните юристи Даниела Доковска и Михаил Екимджиев са получили предложения да се включат в конкуренцията, само че отказали.
Юрист предвижда, че към Конституционен съд може да се породи и различен проблем. Съдиите са с 9-годишен мандат, като на всеки 3 година изтича на четирима от трите квоти - на президента, на Народното събрание и на правосъдната власт. И в този момент не е ясно тези, които бъдат определени, какъв брой години ще карат в Конституционен съд - по закон би трябвало да са девет, само че това може да наруши ротацията и да се получи по този начин, че по едно и също време да изоставен повече от 4-ма. А законът изисква съдиите в Конституционен съд да са най-малко 8, с цел да може той да заседава.
А комисията “Антикорупция ” е без титуляр от януари м.г., когато Сотир Цацаров подаде оставка. Оттогава и.д. е заместникът му Антон Славчев, чийто мандат изтича следващата година. КПКОНПИ е общ приоритет, контрактуван сред ГЕРБ и ПП-ДБ, възнамерява се делене на комисията на две. Към избор на началник няма да се премине преди приемането на закона, а до тогава евентуално и любимците ще се сменят. Досега се въртяха имената на Бойко Рашков и Иван Демерджиев.
Правосъдният министър Крум Зарков е подготвен с антикорупционния закон, който планува ръководителите на антикорупционната комисия да се сменят всяка година.
За Българска народна банка още няма твърди претенденти, изчакват и оглеждат
Наддаването за Българска народна банка още не е почнало, настояват източници от парламентарните партии. Двете водещи обединения ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ още се оглеждали за имена.
Запознати с вътрешните им процеси позволяват, че може да има предварителни диалози, на които да се реализира кардинално единодушие кой коя от значимите институции да оглави. В тези диалози се чака да бъдат включени и постове в интернационалните финансови институции - да вземем за пример промяната на Карина Караиванова, сега представител на България в Съвета на шефовете в ЕВБР.
Сред спряганите имена за Българска народна банка като претенденти, подкрепени от ГЕРБ, са на подуправителя Калин Христов, на някогашния подуправител на централната банка Цветан Манчев, някои включват даже някогашните финансови министри Симеон Дянков и Кирил Ананиев, въпреки за политическите наблюдаващи да звучи екзотично. Други залагат на един от отличниците в служебната власт - вицепремиера Атанас Пеканов.
За вероятни претенденти за началник на Комисията за финансов контрол се завъртели имената на настоящия зам.-шеф Владимир Савов и даже на някогашната зам.-шефка на финансовия регулатор Ралица Агайн. В борбата за фискалния съвет най-вероятно ще се стартират още веднъж Любомир Дацов и Юнал Тасим. Не било изключено да бъдат привлечени от разнообразни партии Румен Гълъбинов и Бисер Манолов.
Мандатът на настоящия шеф Димитър Радев изтече още през юли 2021 година Тогава импровизирано се говореше, че той още веднъж ще се кандидатира, говореше се и за заместника му Калин Христов и Любомир Каримански, който тогава бе финансов специалист на “Има подобен народ ”. В последна сметка преди две години не се стигна до избор на нов шеф, тъй като не остана време.
Точно преди година обаче несполучливо бе изработен подобен. Има Такъв Народ издигна Каримански - към този момент народен представител от групата на Слави, от “Промяната ” дадоха отговор с Андрей Гюров. Коалицията се пропука. След чувания пред бюджетната комисия и сметки, че нито един от двамата претенденти не събира нужните 121 гласа, Гюров се отдръпна. Така поддръжката за Каримански се оказа в ръцете на опозицията, само че в последна сметка получи само гласове от Движение за права и свободи и своите от Има Такъв Народ. След две гласувания се оказа, че от 235 депутати 59 бяха “за ”, а 176 “против ” и “въздържали се ”.
6 месеца здравната каса без шеф, някогашният не съумя за народен представител
Шест месеца без шеф стои здравната каса, откакто на 13 януари предходният парламент ненадейно уволни проф. Петко Салчев.
Тогава към този момент бе предизвестено, че животът и на този парламент ще е къс, по тази причина, преди да се разхлабен, депутатите от 48-ото Народно събрание трансформираха периода за избирането на нов шеф на НЗОК от един на шест месеца с ремонти в Закона за здравното обезпечаване. В момента касата се управлява от предходния подуправител Йорданка Пенкова.
Въпреки че не откриха консенсус за разрешаване на политическата рецесия, партиите се сплотиха за освобождението на Салчев - то стана по искане на ГЕРБ, “Продължаваме смяната ”, “Демократична България ” и “Български напредък ”. Според депутатите той нарушил разговора с лекарския съюз и редовно не изпълнявал отговорностите си.
От съсловната организация месеци наред желаеха оставката му поради парите по клинични пътеки - БЛС настояваше да се вдигнат с 18%, Салчев даваше 12. И Народното събрание я взе с единодушеие и след по-малко от 30 минути спор.
Изненадващо пък някогашният шеф на касата се впусна в политиката - влезе в листите на “Заедно ”. Формацията, учредена от някогашната шефка на Народното събрание Ива Митева и сътрудника ѝ от групата на Има Такъв Народ Любомир Каримански, обаче остана надалеч под бариерата за влизане в Народното събрание.
Регулаторите са част от пазарлъка за кабинет, само че още не са поставени на масата. А с непопълнената квота в правосъдната власт страната от дълго време е на ръба на конституционна рецесия
84 поста - едни от най-важните в страната, не престават да висят към този момент втора година заради политическата рецесия. Това стана ясно през днешния ден, откакто ръководителят на 49-ото Народно събрание Росен Желязков изчете дългия лист.
Всъщност по този начин стартира към този момент пето следващо Народно заседание, а с всеки мандат описът става все по-дълъг. Но партиите не стигат до него заради въртележката от избори и неналичието на съгласие в късите парламенти за лъчение на каквото и да е болшинство, нужно за избора на ръководители на институции и регулаторни органи.
Единствено в 47-ото Народно събрание на масата бе подложен изборът на шеф на Българска народна банка, само че сътрудниците в тогава ръководещата коалиция “Продължаваме смяната ” и “Има подобен народ ” излязоха с различни кандидатури. Така освен процедурата се провали, само че и взриви обединението.
Сега с изключение на гуверньор на Българска народна банка Народното събрание към този момент би трябвало да избере и двама подуправители.
В листата на новите депутати е и изборът на шефове на Националния застрахователен институт, Сметната палата, Комисията по финансов контрол, Комисията по енергийно и водно контролиране, здравната каса. Наред са още ръководител и 8 членове на комисията по досиетата, началник и други четирима на комисиите за отбрана на персоналните данни и за отбрана от дискриминация, също толкоз и във Фискалния съвет и в Комисията за обществен контрол над записаните инспектори и по негово предложение на 4-ма членове и други
Депутатите попълнят регулаторни органи и държавни комисии с нормално болшинство - 50%+1 от присъстващите в пленарната зала.
Местата са вакантни заради приключване на мандатите или предварителното им преустановяване, като множеството трябваше да се изберат още през 2021 година
Обикновено тези постове са част от пакета сделки за държавно болшинство. Но защото до момента пазарлъците за кабинет не стигаха до средата, те въобще не бяха слагани на масата. И сега за сходен диалог е рано, обясниха политици.
При досегашните срещи сред двете огромни обединения нито се е стигало до съответна управническа формула, нито участниците са били упълномощени да сложат като разменна монета пазарлъка за тези значими (и апетитни) постове. Паметливи напомнят какъв брой мъчно си поделиха тези кресла и при тройната коалиция, когато комисиите и Българска народна банка бяха част от “пакета ”.
Докато не започва правосъдната промяна пък, няма по какъв начин да се отключи изборът на ръководител на КПКОНПИ, защото концепцията е комисията да се раздели на две.
Всъщност към този момент две години страната се движи по ръба на конституционна рецесия, защото не са определени цели 11 от членовете на Висш съдебен съвет от парламентарната квота. Конституционният съд заседава без двама членове, не са определени нов основен контрольор в Инспектората към Висш съдебен съвет и 10 души от състава му.
Поради предварително преустановен мандат избор би трябвало и за бюрото за надзор над СРС.
Националния съвет за българите в чужбина пък го има единствено на хартия - втора година Народното събрание не го основава.
Все по-вероятно става и този депутатски състав да не стигне до значимите постове, откакто още на първите съвещания при президента с ГЕРБ се заприказва за живот на 49-ото Народно събрание до началото на юни.
Нов залог - кой ще е следващият началник на Върховен административен съд, там не може и ден повече за настоящия
Това може да забърза депутатите да излъчат квотата си във Висш съдебен съвет. Инспекторатът му пък е напът да изкара и цялостен втори мандат, въпреки да има право единствено на един
АНА МИХОВА
Двете основни институции на правосъдната власт - Инспекторатът към Висшия правосъден съвет и самият съвет, от дълго време са отвън мандатите си. Досега в нито един от извъртелите се за 2 година парламенти тематиката за избор на нови не е повдигана за разискване. За разлика от други значими постове в страната, за избора на правосъдните инспектори и кадровиците от Висш съдебен съвет би трябвало конституционно болшинство - най-малко 160 гласа.
“Събирането на сходна поддръжка наложително минава през заричане, че на съвсем всички партии в Народно събрание ще се даде опция да вкарат свои претенденти ”, предвижда правист. Според него на диалозите, които са се водили сред двете обединения ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, тематиката с мандатите в Темида отчасти е била наранена.
Главният правосъден контрольор Теодора Точкова и 10-те правосъдни инспектори, които по закон имат право единствено на един мандат, са напът да изкарат и цялостен втори.
Точкова трябваше да сдаде поста още на 9 април 2020 година, а инспекторите - през март същата година. Глътка въздух даде решението на Конституционния съд от м.г., който сподели, че би трябвало да продължат да работят, до момента в който не се изберат нови. До питането се стигна, откакто съдиите започнаха да оспорват решенията на инспекторите с аргумента, че са нелегитимни
Именно въз основата на това мнение на Конституционен съд продължава да работи и актуалният състав на Висш съдебен съвет. Преди две години имаше революционни хрумвания мандатът му да бъде предварително преустановен и да се премине към избор на нов. Това освен не стана, а той към този момент е 7 месеца от горната страна, което до момента не се е случвало в никакъв случай. Съдебната система запълни своята квота от 11 души през лятото на 2022 година Парламентът, който би трябвало да избере 6-има за съдийската гилдия и 5-ма за прокурорската - не. Затова и посочените от сътрудниците си магистрати не могат да встъпят в служба. През март тази година шестимата съдии, определени за Висш съдебен съвет, изпратиха писмо до съвета, че са подготвени да встъпят.
Депутатите може и да се забързат в идващите месеци, тъй като през 2024 година следва Висш съдебен съвет да избира един от основните постове - ръководител на Върховния административен съд. Мандатът на тримата огромни в Темида е закрепен и не може да продължи и ден от горната страна.
“Недопустимо е да позволим на този Висш съдебен съвет да избира началник на Върховен административен съд ”, разяснява правист, непосредствен до ПП-ДБ.
Вместо в цялостния си състав от 12 души Конституционният съд заседава с 10-има. Мандатите на двама от парламентарната квота изтекоха през ноември 2021-а и февруари 2022 година Досега шефката на Конституционен съд Павлина Панова е изпратила няколко писма до Народно събрание с апел народните представители да изпълнят отговорностите си. Изборът е с нормално болшинство. Но не е юридически никакъв опит да се открие процедура през последната година и половина. Може би и по тази причина имена на претенденти изобщо не се спрягат. В началото на 2022 година се завъртяха тези на някогашната шефка на Народно събрание Ива Митева и някогашния арбитър в Страсбург Здравка Калайджиева. Други пък твърдяха, че известните юристи Даниела Доковска и Михаил Екимджиев са получили предложения да се включат в конкуренцията, само че отказали.
Юрист предвижда, че към Конституционен съд може да се породи и различен проблем. Съдиите са с 9-годишен мандат, като на всеки 3 година изтича на четирима от трите квоти - на президента, на Народното събрание и на правосъдната власт. И в този момент не е ясно тези, които бъдат определени, какъв брой години ще карат в Конституционен съд - по закон би трябвало да са девет, само че това може да наруши ротацията и да се получи по този начин, че по едно и също време да изоставен повече от 4-ма. А законът изисква съдиите в Конституционен съд да са най-малко 8, с цел да може той да заседава.
А комисията “Антикорупция ” е без титуляр от януари м.г., когато Сотир Цацаров подаде оставка. Оттогава и.д. е заместникът му Антон Славчев, чийто мандат изтича следващата година. КПКОНПИ е общ приоритет, контрактуван сред ГЕРБ и ПП-ДБ, възнамерява се делене на комисията на две. Към избор на началник няма да се премине преди приемането на закона, а до тогава евентуално и любимците ще се сменят. Досега се въртяха имената на Бойко Рашков и Иван Демерджиев.
Правосъдният министър Крум Зарков е подготвен с антикорупционния закон, който планува ръководителите на антикорупционната комисия да се сменят всяка година.
За Българска народна банка още няма твърди претенденти, изчакват и оглеждат
Наддаването за Българска народна банка още не е почнало, настояват източници от парламентарните партии. Двете водещи обединения ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ още се оглеждали за имена.
Запознати с вътрешните им процеси позволяват, че може да има предварителни диалози, на които да се реализира кардинално единодушие кой коя от значимите институции да оглави. В тези диалози се чака да бъдат включени и постове в интернационалните финансови институции - да вземем за пример промяната на Карина Караиванова, сега представител на България в Съвета на шефовете в ЕВБР.
Сред спряганите имена за Българска народна банка като претенденти, подкрепени от ГЕРБ, са на подуправителя Калин Христов, на някогашния подуправител на централната банка Цветан Манчев, някои включват даже някогашните финансови министри Симеон Дянков и Кирил Ананиев, въпреки за политическите наблюдаващи да звучи екзотично. Други залагат на един от отличниците в служебната власт - вицепремиера Атанас Пеканов.
За вероятни претенденти за началник на Комисията за финансов контрол се завъртели имената на настоящия зам.-шеф Владимир Савов и даже на някогашната зам.-шефка на финансовия регулатор Ралица Агайн. В борбата за фискалния съвет най-вероятно ще се стартират още веднъж Любомир Дацов и Юнал Тасим. Не било изключено да бъдат привлечени от разнообразни партии Румен Гълъбинов и Бисер Манолов.
Мандатът на настоящия шеф Димитър Радев изтече още през юли 2021 година Тогава импровизирано се говореше, че той още веднъж ще се кандидатира, говореше се и за заместника му Калин Христов и Любомир Каримански, който тогава бе финансов специалист на “Има подобен народ ”. В последна сметка преди две години не се стигна до избор на нов шеф, тъй като не остана време.
Точно преди година обаче несполучливо бе изработен подобен. Има Такъв Народ издигна Каримански - към този момент народен представител от групата на Слави, от “Промяната ” дадоха отговор с Андрей Гюров. Коалицията се пропука. След чувания пред бюджетната комисия и сметки, че нито един от двамата претенденти не събира нужните 121 гласа, Гюров се отдръпна. Така поддръжката за Каримански се оказа в ръцете на опозицията, само че в последна сметка получи само гласове от Движение за права и свободи и своите от Има Такъв Народ. След две гласувания се оказа, че от 235 депутати 59 бяха “за ”, а 176 “против ” и “въздържали се ”.
6 месеца здравната каса без шеф, някогашният не съумя за народен представител
Шест месеца без шеф стои здравната каса, откакто на 13 януари предходният парламент ненадейно уволни проф. Петко Салчев.
Тогава към този момент бе предизвестено, че животът и на този парламент ще е къс, по тази причина, преди да се разхлабен, депутатите от 48-ото Народно събрание трансформираха периода за избирането на нов шеф на НЗОК от един на шест месеца с ремонти в Закона за здравното обезпечаване. В момента касата се управлява от предходния подуправител Йорданка Пенкова.
Въпреки че не откриха консенсус за разрешаване на политическата рецесия, партиите се сплотиха за освобождението на Салчев - то стана по искане на ГЕРБ, “Продължаваме смяната ”, “Демократична България ” и “Български напредък ”. Според депутатите той нарушил разговора с лекарския съюз и редовно не изпълнявал отговорностите си.
От съсловната организация месеци наред желаеха оставката му поради парите по клинични пътеки - БЛС настояваше да се вдигнат с 18%, Салчев даваше 12. И Народното събрание я взе с единодушеие и след по-малко от 30 минути спор.
Изненадващо пък някогашният шеф на касата се впусна в политиката - влезе в листите на “Заедно ”. Формацията, учредена от някогашната шефка на Народното събрание Ива Митева и сътрудника ѝ от групата на Има Такъв Народ Любомир Каримански, обаче остана надалеч под бариерата за влизане в Народното събрание.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ